Крос кънтри трасе с организатор/създадено от:

Манастирите на Банкя

Малката планина Люлин изглежда като перфектно място за колоездене. И би трябвало, Банкя е красиво и приятно място за почивка, но самата планина с дългите си ридове, дълбоките дерета и изровените черни пътища правят нещата една идея по-трудни и предизвикателни. Особено през пролетта.



Маршрута започва от жп и автобусна спирка Гара Иваняне на ул. Стефан Стамболов. Ако сте с кола до центъра на града или жп гара Банкя трябва да се върнете 2,5 км посока кв. Република, а ако сте тръгнали с метрото, това добавя от МС Люлин още 12 км в посока. Пресичаме жп линията и тръгваме нагоре в началото на Гурмановски път посока гробищата над кв. Св. Стефан. Кара се по приятен паваж, подминават се гробищата и скоро павираният път свършва до самотна постройка насред полето. Пътя продължава като черен и се свързва с асфалта от Банкя за с. Клисура, по който разклона за Клисурският манастир е съвсем близо. Разбира се, можем да отидем и през селото, но черният път/пътека към манастира от там, въпреки че е къса е доста стръмна. От разклона до манастира са 4 км стар асфалт с много кръпки и дупки, по който почивните дни има трафик.
Манастира Света Петка е интересен, ако не сте го посещавали, въпреки че вътре почти всичко е лъскаво и ново. Много е вероятно вътре да не намерите вода и мило отношение, ако само разглеждате, но поляните отвън предлагат много място за почивка. От манастира се продължава към вилната зона Витошица. Тук се отделя земен път на дясно към Мала Раковица и Златуша – също хубав крос-кънтри маршрут. Ние започваме да следваме жълтата пешеходна маркировка и табели към Дивотинският манастир. Асфалтирания път с леко изкачване продължава към вр. Форта, където пред портите на военно поделение свършва. Ние продължаваме по хубав черен път, още малко изкачване и после юнашки надолу. Почти веднага от спускането, пътя се разделя. Трябва да сме внимателни, тъй като дясното разклонение се спуска към пернишкото село Мещица. Ние сме наляво.

Спускаме се приятно и започваме да виждаме вилите в местноста Мъртвака. Тук отново пътя се разделя. Дори да се объркаме и тръгнем на дясно, след 2,4 км ще излезем на старият път Дивотино – Банкя по който да се върнрм, но имаме много изкачвания и ще се върнем на маршрута след близо 6 км. Наляво следва спускане през вилите и слизаме на пътя от Банкя през Вилната зона до Дивотино – на картите Път 802. Ако тръгнете на ляво ще излезете на асфалтовия път от който се отделя официалният път за Дивотинският манастир и след още малко е и кв. Михайлово, а на дясно имаме 1,5 км по него и се отклоняваме на ляво към манастира (още 2 км) и след като стигнем асфалтовия път за манастира имаме няколкостотин метра до самия него.

На Дивотинският манастир е по-различно от Клисурският. Тук има пейки за почивка, чешми и стара черква. Зад пейките и заслона/параклис е маркираният път за Банкя. Изкачването е сравнително кратко и за щастие последното по маршрута. Спускаме се в кв. Михайлово. Тук на колелото на автобуса, тръгваме по ул. Габър и по нея излизаме на Пътеката на здравето. По нея може още в началото да се спуснем към центъра (в ляво) на града, но ако имаме време и сили може да я минем (в дясно/право) и насладим на гледката към града, полето, че и да пием бира по пътя. От кафето спускането към града е бързо и лесно по алеята.

Маршрута не е лесен и може да се направи на две части през кв. Михайлово, както направихме ние (видимо на GPX трака :))

Звездичките са като карането на колело - правят хората щастливи. Всеки път, когато не оцените маршрут за да помогнете при избора на другите, някъде някой пука гума. Това е ужасно. Не го допускайте...

Коментирай, сподели опит, разкажи история

Loading Facebook Comments ...

Speak Your Mind

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>