Крос кънтри трасе с организатор/създадено от:

Банкя – Златуша – Сливница

Маршрута през Мала Раковица, Златуша и Храбърско е много приятен, само трябва да измислите как да го направите и лесен. Карането по черно е 30 км, но ако отидете до Банкя и се приберете от Сливница с колелото до София ще стане 60-70 км. Затова ползвайте жп транспорт до Банкя и от Сливница (32км) или ако оставите колата в Банкя и от Храбърско обратно по асфалта (50 км)



Маршрута започва от жп и автобусна спирка Гара Иваняне на ул. Стефан Стамболов, като маршрута „Манастирите на Банкя„. Минаваме по Гурмановски път и след това по асфалта стигаме Клисурския манастир. До тук е и най-сериозното изкачване. Не, че след това сме само на долу, но хълмовете в тази част на Люлин и Вискяр се изкачват лесно и се пускат приятно… Няколкостотин метра по асфалта от манастира и достигаме до Вилна зона „Витошица“. Тук на вторият черен път се отделяме в дясно. Пътя веднага се разделя. Направо свършва между къщите, а надолу-ляво започва да се спуска към малкото село Мала Раковица.

Ако видите един човек в селото, поздравете го, не знаете кога това може отново да се случи. Селото е на дънотото на дълбок дол и продължаваме с изкачване хълма между него и Златуша. Пътя е смесица от участъци черен път с коловози и такива с обли речни камъни и макадам. Някога когато е правен, е бил перфектен за Москвичите, но това е било доста отдавна. Изкачването е кратко, след което следва приятно спускане и с плавен ляв завой село Златуша изниква пред нас. Най-хубавото е, че влизаме в селото до голяма чешма с хубава вода. От Златуша се насочваме към ЖП спирката на селото на линията Волуяк – Перник.

Пътя е лош, с много дупки и коловози пълни с вода, независимо от сезона. Но е кратък и най-лошото през целият маршрут. Спирката не изглежда от ползваните, но най-вероятно влакове минават. Пренасяме колелата през линията и продължаваме по хубав черен път, като скоро става като алея с редици дървета от двете страни. И стигаме до бившото ТКЗС, сега селско-стопанска ферма. Което значи, че най-вероятно ще има вързани-невързани кучета. От тук вече по асфалт се спускаме в Храбърско.

От Храбърско до Сливница са още 3,5 км черно, но те вече преминават през обработваема земя, което означава, че има повече кал, ако ги има (данните за трака са 2017-2018-та). Ако времето е било променливо последните дни, по-добре изберете асфалта към старият път Сливница – София, а като излезете на него решете дали на ляво към Сливница или на дясно към Божурище…

Звездичките са като карането на колело - правят хората щастливи. Всеки път, когато не оцените маршрут за да помогнете при избора на другите, някъде някой пука гума. Това е ужасно. Не го допускайте...

Коментирай, сподели опит, разкажи история

Loading Facebook Comments ...

Speak Your Mind

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>